Двама насаме: От вратата за краката

Сгреших

Едва ли някога ще забравя отминаващото вече лято. Никога преди не ми се беше случвало, но през август… През август се влюбих от пръв поглед в едно ефирно създание.
В жегите обичам да се разхождам из центъра на София. Имам усещането, че съм на модно ревю. Сутрин сядам пред някое кафене и гледам как прозират тънките рокли на жените. Така се очертават стройните им и сексапилни бедра, а аз превъртам от желание да ги имам. Ако може – всичките, признавам си. По обед жегата доразголва женската плът, а при залез слънце очите им загадъчно сияят.
Точно в такъв вечерен час, както си вървях, се натъкнах на приказно момиче. Беше с дълга бяла пола, залепнала за тесния ханш, която леко се полюшваше, сякаш ми казваше: Ела ме вдигни! Държеше малко ветрило, което още повече засили апетита ми да я обладая. Погледите ни се преплетоха. Тя се усмихна и аз видях, че има две сладострастни трапчинки. Обля ме гореща вълна. Възбудих се до пръсване. После девойчето намали крачка, сякаш и на нея не й се искаше да ме подмине.
-Извинете, госпожице! – започнах първи аз. – Виждам, че и на вас ви е горещо. Ще ми направите ли компания да пийнем нещо разхладително? Имам повод да почерпя…
Излъгах я, разбира се. Момичето се поколеба, но за кратко. После каза, че и тя се чудела къде да утоли жаждата си. Даже се зарадва, че съм отгатнал желанието й. Поведох я към градината на най-близкото заведение, което познавам добре. Тя избра маса под дебела сянка и седнахме един срещу друг. Поръчах бира. Тогава красавицата ме попита какъв е поводът за черпене. Излъгах я, че съм взел хонорар, който бях прежалил... И без това работя като преводач от френски и сътруднича тук-таме. Докато си пиехме студената бира и похапвахме от мезето, тя също ми разказа за себе си. Следвала в музикална академия, но в чужбина.
До този миг не се бях влюбвал от пръв поглед, но този път… Боже, щях да превъртя от чувства! Може би затова още вечерта я поканих у нас на гости. Тя не се поколеба, но предложи да изчакаме още малко, докато попреминат жегите. И аз, нали се правя на мачо, я награбих още от вратата. Имах чувството, че ще се побъркам, буквално. Когато си тръгна обаче, ми каза повече да не я търся, защото истинските мъже не правели така. Трябвало поне чаша сок да й предложа! Ама кой ти мисли за това.
Видяхме се още два пъти, но секс нямаше. Отказа ми. А преди седмица моето слънчево момиче си замина за Италия да продължи образованието си. Чакам я с нетърпение за коледните празници, макар да знам, че едва ли ще ми се обади. Дадох й и скайпа си, но засега не ми е писала.
За първи път страдам по жена.
Антон П., 29 г.