Хора, за които се говори: Обичайте се, толкова е просто

Силвия Кацарова

- Госпожо Кацарова, точно преди година отпразнувахте своя 60-годишен юбилей! Да сте жива и здрава – изглеждате много добре и сте все така очарователна! Как се виждате след още толкова години?
- О, не искам да се виждам, не, не! Дори не искам и да си представям какво би било. Вселената и Господ Бог така са ни създали, че в един миг човек вече се чувства уморен - кафето не е със същия вкус, който е имало преди 40 години. Храната не е същата, хлябът не ти е толкова вкусен, плодовете, зеленчуците... Вече нищо не е това, което е било... Всичко просто е закономерно - идваш на този свят, отиваш си, после отново идваш... Аз лично вярвам в прераждането. Отиваме в един друг свят, мисля че е по-добър.
- Нека споменем, че 2014 година бе много ползотворна за вас. Освен юбилея, който празнувахте почти цял месец, зарадвахте почитателите си и с юбилейния си концерт...
- О, зарадвах и себе си... На концерта представих за първи път няколко песни, които по време на социализма бяха забранявани. След много години в нов аранжимент прозвуча песента „Зора”, която навремето не беше одобрена от комисия заради „западно влияние”... Другата песен, на която вдъхнах нов живот, бе „17 дена дъжд” по текст на Живко Колев. Издадох диск, в който включих 100 песни... Изобщо 2014-а беше много щастлива година за мен...
- По един или друг начин всеки от нас минава през своите лични драми, терзания и разочарования. Вие също. Имам предвид развода ви с Милчо - вашия дългогогодишен съпруг и баща на Теди Кацарова...
- Днес съм една много спокойна жена. Щастлива съм и вярвам във вибрацията. Тоест трябва да си повтаряме, че сме здрави, красиви и влюбени и то ще бъде точно така, както си го желаем сами на себе си. В хармония съм с мъжа до мен - Любо. Прекрасен е и много ми помага – често се връщам уморена, а у дома всичко е приготвено, трапезата, свещите... Въобще щастлива съм, че попаднах на един много внимателен, мил, грижовен и нежен съпруг (усмихва се).
- Като казахте трапезата, свещите, нека ви попитам в кухнята кой е по-добрият?
- И двамата сме добри в кухнята (усмихва се). Любо ми помага в домакинската работа и се справя прекрасно с нея. Прави ми чудесни фрешове. Той е домошар човек. Преди такава помощ не бях срещала... Едва смогвах - хем да е подредено и сготвено, хем и външният ми вид да е изряден. Сега не мога да се оплача. Прибирам се капнала от участие, у дома е почистено навсякъде, а домашно приготвеното ястие ухае приятно и вкусно още от входната врата в жилището ни в Бояна (усмихва се).
- А вие самата какво обичате най-много да приготвяте в кухнята?
- Много неща. Например ориз с праз. Дори ще кажа как го правя. Първо включвам фурната да се сгорещи. Леко запържвам няколко стръка праз, слагам и малко чубричка, солчица и черен пипер. Добавям и ориза, колкото да стане стъклен. Прехвърлям всичко в тавичка и заливам с гореща вода или бульон - в съотношение 1:4. Разбърквам лъжичка червен пипер, опитвам на сол и пъхам тавата във фурната. Пече се, докато оризът поеме всичката вода и леко позлатее отгоре. Да ни е сладко! (Усмихва се.)  
- Случвало ли се е Любо да ви изревнува заради честите участия и концерти?
[!]