Брой 33 13.VIII-19.VIII. 2019

Всичко е любов: ​Думите й бавно стигнаха до замъгленото ми съзнание

Тръгна си, но ти остави подарък

Колкото и да ме съветваха близки и приятели да не се занимавам с жена като Соня, аз глуповато ги пренебрегнах и слепешката се влюбих в нея. Тя е с няколко години по-възрастна от мен и чудесно разбра как да ми влезе под кожата. Поласкан от изтънчеността й, неусетно се превърнах в кукла на конци. Соня завладя сърцето и ума ми, личното ми пространство и банковата ми сметка. Година по-късно се сгодихме и предполагах, че щом официално сме двойка, тя ще спи само в моето легло. Противно на всякаква логика обаче след броени месеци разбрах, че не съм единственият, който се наслаждава на прегръдките й. Последва бурен скандал, в който от устата на приятелката ми се изливаха откровено вулгарни слова. Това ме разтърси до основи. Същата вечер, пиян и отчаян, потърсих утеха в обятията на някаква уличница, която срещнах в бара. На сутринта установих, че среднощното ми приключение не е останало без последствие. Бях обран до шушка. Добре, че предварително платих стаята в хотела. Ругаейки наум, поисках да изчезна.

Прибрах се у дома, взех пари и все още гонен от махмурлук, се качих в колата и потеглих в неизвестна посока. Докато шофирах, си мислех, че съм голям глупак. Как можах да се оставя в ръцете на крадла? Завладян от гняв, късно видях животното, което буквално изскочи на пътя ми. Хвърлих се върху педала за газта и извих рязко волана. Колата литна напред, гумите изсвириха, после се завъртях и последното, което си спомням, е огромното дърво и собствените си писъци. Когато дойдох в съзнание, видях над себе си две непознати очи, които се взираха притеснено в мен. Бавно извърнах глава и недалеч мярнах голямо куче с изплезен език. Сякаш в просъница дочух глас да казва: "Стой тук, Вихър. Ще се върна след малко." Кучето приближи и послушно седна до мен. Нямах представа колко време е минало. Отново се бях унесъл. В съня си виждах непозната босонога жена. Тя бършеше челото ми, мокреше устните ми с вода, а присъствието й ми даваше невероятно спокойствие. Когато се свестих, вече не бях в колата, а в някаква стая. До леглото ми на дървено столче седеше белокоса старица. Щом видя, че съм буден, устата й се разтвори в широка беззъба усмивка. "Добре дошъл, синко. Наспа ли се? Взех да мисля, че ще си проспиш младините" - каза тя. "Какво се е случило? Защо съм тук?" - попитах старицата. "Не си ли спомняш? Удари се в дърво. Добре, че беше внучка ми да те открие. Събра някои мъже от селото и те изкараха от колата. Лекарят ни успокои, че имаш леко мозъчно сътресение, но иначе нищо ти няма. Два-три дни на легло - и си като нов." Внучка й! Значи тя беше онази жена, чието лице видях за първи път и която се грижеше за мен. Леко се надигнах на лакти и огледах стаята. Скромна, с дървен под, по стените имаше закачени черно-бели фотографии. Докато разговаряхме, вратата изскърца и фигурата на момичето от сънищата ми като видение се появи на прага. Наблюдавах я със затаен дъх. Не приличаше на момичетата, които познавах. С коса, небрежно пусната по раменете, дълга пола и бяла риза, тя ми напомни самодива. Изпод полата се подаваха босите й нозе. Изведнъж ми се стори, че слънце огря мрачната стая. Самодивата се повъртя малко, после се обърна и излезе. На другата сутрин се събудих рано. Чувствах се добре и можех спокойно да си тръгна, но нещо ме караше още да искам да се възползвам от любезността на домакините ми. Така и постъпих. Гостуването ми продължи месец. С Биляна - това беше името на прекрасното момиче, бързо се сприятелихме. Като повечето невинни същества тя носеше чиста и безкористна душа. Вечер сядахме в двора и с часове слушах мечтите й да види морето и чайките. Обожавах малките ни моменти на скрита интимност. Горчивият спомен за Соня беше изчезнал от ума ми. Биляна ми сподели, че е загубила родителите си при катастрофа и оттогава живее с баба си. Не могла да се изучи, нито пък някога е виждала красивите сини морски вълни. Много искаше да й разказвам за морето. Понякога, докато говореше, дълбока тъга се изписваше на лицето й, но друг път внезапно се разсмиваше, скачаше и прегръщаше огромното куче Вихър, което също като мен внимателно я слушаше. Емоциите й бяха чисти и неподправени. Близостта ми с нея излекува травмата, която Соня ми причини. Тогава не осъзнавах, че тя прогони мрака, и вече не чувствах самота. Заради Биляна се влюбих дори в първите слънчеви лъчи.

И пак заради нея, за да я направя щастлива, реших да сбъдна мечтата й. Веднъж я притеглих към себе си с важен въпрос: "Искаш ли двамата да заминем? Да отидем да видим морето?" Тя се засмя, кимна положително, а очите й преливаха от копнеж. На другия ден тръгнахме. Две седмици прекарах в рая. Никога не съм виждал някой да се радва толкова на крясъците на чайките. Биляна буквално се наслаждаваше на всяка мида, която намираше на брега, и като непораснало дете загребваше вода, после бавно стискаше шепата си да изтече на струйки.

Една нощ се разхождахме по плажа. Нямаше луна и наоколо беше пусто. Биляна вървеше до мен и тихо си тананикаше. И ако преди ми приличаше на самодива, сега ми напомняше на сирена. Не можах да се стърпя. Бързо, сякаш се страхувах, че ще ми избяга, се пресегнах и я притиснах в обятията си. Тя ми отговори с влажна и страстна целувка. За това, което се случи после, не се говори. То се изживява. До края на почивката ни не се отделихме един от друг. За първи път през живота си разбрах какво значи истинска и всепоглъщаща всеотдайност. Изгарях в огън, имах усещането, че съм обречен. Когато се разделихме с Биляна, тя плака дълго и неутешимо. Казваше ми, че няма да се видим повече, а аз й се кълнях, че скоро ще се върна за нея. Понякога човек обещава, но не изпълнява или го прави твърде късно.

Прибирайки се у дома, отново се оказах пленник на фаталния чар на Соня. Забравих всичко, включително и своята спасителка. За пореден път тя ми изневери и се разведохме. Година по-късно, огорчен и смазан, си спомних клетвите към Биляна. Измина още месец в опити да се преборя с гузната си съвест. Накрая все пак събрах смелост, качих се в колата и заминах. Дълго се въртях пред къщата, докато се реша да почукам. Кучето залая и отвътре се чуха стъпки. След малко старицата застана пред мен. Отвори широко вратата и без да каже дума, тръгна обратно по калдъръмената пътека към стаите. Мълчаливо я последвах. Изминаха няколко минути, а Биляна не се показваше. С хриплив глас попитах: "Бабо, къде е тя?" Старата жена вдигна глава и ме погледна с невиждащи очи. После, сякаш беше в транс, размаха ръка и посочи към далечината, където зад могилата се белееха гробищата. "Отиде си. Там я търси. Докторът каза, че имала нещо на сърцето." Не знаех, че човек може да изпита толкова жестока болка и въпреки това да остане жив. Задушавах се, въздухът не ми достигаше. Стъпките на старицата пак отекнаха по чакъла. Отново настана тишина — глуха и потискаща. Изведнъж до ушите ми долетя детски плач. Рязко се обърнах и видях самотницата да държи увито в одеяло бебе. Чух я да казва: "Тя си тръгна, но ти остави подарък. Вземи я, твоя е." Нежно притиснах дъщеря си в прегръдките си. Поех си дъх, вглеждайки се в мъничкото й лице. Нещо ме стисна за гърлото и тогава осъзнах, че от днес нататък има за кого да живея и животът ми никога повече няма да бъде безсмислен.

Данаил

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Седмицата ще бъде спокойна и продуктивна. Повечето от вас са подготвили почвата си, остава само да поставите акцентите и да свържете всички части на пъзела в едно. Имате силен съюзник на своя страна - Марс. Спазвайте волята му и няма да съжалявате за решенията. Искате да постигнете видими про...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи