Цял живот ще се страхувам от баща си –втора част

Чувала съм, че младите жени си избират съпрузи, които да прилича на бащите им. А аз търсех точно обратното. Баща ми беше висок, слаб, тъмнокос, с мургав тен през зимата и лятото. Избрах Стойко, защото ми се стори пълна негова противоположност - нисък, закръглен, светлокос. Оказа се обаче, че разликата им е само във външния вид. По характер първият ми съпруг се покриваше изцяло с баща ми. Нещо като дявол в образа на ангел. Страхотен педант, настояваше всичко да бъде изрядно до най-малката подробност. За безобидно мое провинение, следваше неизбежно наказание, извратено, но пък винаги в ясна педантична схема. Започваше с шамари през лицето, после ми извиваше ръцете, риташе ме в коленете и ми блъскаше главата в масата. Накрая завършваше с груб секс.

За мое щастие не успях да забременея и едва изминали четири месеца от „щастливия ми брак”, подадох молба за развод. По това време баба продаде старата си къща и в замяна купи двустаен апартамент. Там се подслоних и аз. По никакъв начин не исках да се връщам в дома на майка ми и баща ми. С баба Галя живеехме в разбирателство. Тя е отлична готвачка и приготвя истински кулинарни шедьовъри. С нейната пенсия и моята стипендия, се справяхме що-годе добре. За развода ми със Стойко знаеше само майка ми, не и баща ми. Изминаха години. След като успешно се дипломирах, започнах работа като дизайнер в млад екип от професионалисти, където се запознах с Красен. Заради приликата му с татко, дълго време го отбягвах. Но няколко години по-късно, той успя да спечели доверието ми.

Близо шест месеца отказвах да влагам надежди за бъдещето на нашата връзка, до деня в който Красен не се разболя от пневмония. Тогава осъзнах, че не искам да го загубя. Когато го изписаха от болницата, той продължи да се лекува още две седмици. Взех си отпуск, за да мога да се погрижа за него. Докато Красен се възстановяваше, двамата си отворихме душите и си признахме, че сме лудо влюбени един в друг. Щом любимият ми се излекува, веднага ми направи предложение за брак, заклевайки се, че никога няма да удари мен или бъдещите ни деца. Така на 26 години се омъжих за втори път. Днес със съпруга ми имаме дъщеричка и планираме да имаме още една. Красен спази обещанието си. Понякога, когато прегръща дъщеря ни Вероника, плача от щастие. Просто не мога да повярвам, че най-накрая открих истинската любов.

Към днешна дата баща ми си плаща за греховете. Той е неизлечимо болен и всеки ден умира в адски мъки. Не мога да му простя за моето съсипано детство и постоянното чувство за страх и унижение. Дори сега, на смъртния си одър, той ме гледа толкова странно, че искам само едно - да избягам. Съжалявам мама, тя все още го обича - сляпо, саможертвено, силно. Те така и не успяха да си родят син: след онзи инцидент майка ми не може да износи дете. Не я разбирам. Каква жена трябва да си, за да обичаш и толерираш садист, който разби живота и на двете ни!

Първа част четете тук: