Двама насаме: Годеж без младоженец

Усещане за жена

Нели Митрова
neli.mitrova@lichna-drama.com

Тодор е 43-годишен мъж, от София. Незабравим спомен от студентските му години го кара да се усмихва и до ден днешен, макар че тогава, през далечната 1988 г., хич не му е било до смях. Този спомен разказа той и за читателите на “Лична драма”.

-С Връбка бяхме студенти - в различни специалности, но в една компания от десетина души. Просто добри приятели – нищо повече. Поне аз така я приемах. Родителите й живееха в едно малко градче в Южна България. И първия студентски празник тя предложи да празнуваме в нейния район – баща й щял да запази места за цялата компания. Трябваше да пътуваме с автобус. Само че в 8 сутринта, когато се срещнахме на автогарата, както беше уговорката, се оказа, че само Връбка ме чака. Другите бяха тръгнали.
-Скроила ти е номер?
-Да, за да останем сами. Прибрах се до нас, помолих баща ми да ми даде колата и тръгнахме с нея. Колегите вече се бяха настанили в една станция, а Връбка ме заведе направо у тях, да не даваме пари за хотел. А там родителите й вече ни чакаха. През деня с тяхната кола ме разходиха  да видя новата им вила, после до едно съседно село, да ми покажат наследствените къщи и имоти… Абе тя работата била опечена отдавна.
Вечерта чичо Добри – баща й, извади 1 л домашна ракия – прелест. Никога няма да я забравя тази ракия! Чичо Добри много ме хареса. Непрекъснато повтаряше: Ех, Връбка да ми доведе един такъв зет като теб – и апартамент в София ще ви купя, и децата ви ще отгледам. Боже, идеше ми да се прекръстя и да помоля Господ за помощ, ама на – натресох се. И се напих. По едно време гледам – бутилката почти празна, а чичо Добри беше на антибиотик и пийна само глътка, да се чукнем за здраве. Усетих, че краката ми омекват и не ме държат. Помня само, че станах, хванах се леко за масата и веднага се пъхнах в стаята, която ми бяха приготвили за спане.
-А Връбка?
...
[!]