Усещане за жена

Нели Митрова

neli.mitrova@lichna-drama.com

Малко странен мъж е Милко. Хем твърди, че ревността е болестно състояние, хем си представя истинската жена почти заключена в клетка – между пералната, мивката и печката вкъщи. Той е на 27 г., от София, инженер, но не работи по специалността си.    
 
-Милко, признаваш, че си доста ревнив мъж…
-Да, ревнив съм и друг не мога да бъда. Винаги съм се чудел откъде идва ревността. И все стигам до извода, че е наследство, ген. И майка ми, и баща ми, са адски ревниви. До ден днешен продължават да се дебнат. Аз съм израснал в такава среда. Скандалите и обидите им край нямат. 
-Опитваш ли се да се промениш?
-Няколко пъти, но не стана. То е все едно да искаш да не си диабетик, когато кръвната ти захар е 17.
-Добре, но сам ми каза, че заради тая пуста ревност не можеш да задържиш жена повече от 2 седмици…
-И затова ми трябва съпруга, която да е само моя. Аз вярвам, че я има, че е жива и някъде ме чака, просто още не съм срещнал. Като Миленчето например. Добра душа беше.
-За Миленчето ми спомена, че те е изоставила?
-Да, защото последния път малко прекалих. Осъзнавам го, но когато те обземе ревността, ти ставаш съвсем различен, все едно някой друг ти диктува какво да правиш. Но пък и аз съм човек, и аз може да сгреша.
-Ти какво направи?
-Ударих я няколко пъти, тя не успя да запази равновесие и падна. Лявата й ръка се заклещи между хладилника и шкафа и си изкълчи китката. Няма да забравя как виеше от болка. Все едно я изнасилваха. Чак тогава разбрах, че съм прекалил. Не биваше да я удрям.
-А ти всъщност защо я удари?
-Защото ми каза, че ще ходи на рожден ден на шефа си, а не ме беше попитала. Значи,
...
[!]