Усещане за жена

Нели Митрова

neli.mitrova@lichna-drama.com

Трябва ли съпрузите да имат лична свобода в брака? Докъде и кога могат да си я позволят, без да наранят половинката си? На тази тема разговарям с Красимир Михайлов - 37-годишен мъж от София, дългогодишен читател на „Лична драма“. 

- Краси, в предварителния разговор ми спомена, че ти е трудно да си намериш съпруга. Как си го обясняваш?

- Ужасно трудно ми е. Не е нормално мъж като мен, вече наближаващ 40-те, да няма жена до себе си. Мисля, че не съм чак толкова претенциозен, но имам условия, с които никога не бих направил компромиси.

- Какви условия?

- Моята максима е, че светът наистина е за двама. Когато двама души живеят заедно, трябва да споделят всичко. Ама като казвам „всичко“, имам предвид наистина абсолютно всичко. За мен мълчанието например, тоест това, че не споделяш, е вид лъжа. От рода – не ти казах, за да не те нараня. Имах такъв случай. Една от приятелките ми се беше срещнала случайно с бившето си гадже. И той я поканил на кафе. Тя приела, говорили си, смели се като преди, накрая той я целунал по бузата... Хайде, стига! Не на мене тия! Щом си прекъснал една връзка, значи тя трябва да е останала в миналото, защото там й е мястото. Какво значи „ама само пихме кафе, целуна ме само по бузата...“?

- Вероятно са останали приятели?

- Няма такова нещо, като приятелство след сексуална връзка. Според мен. Оня я е поканил на кафе, за да се опита да я вкара пак в леглото си. Познавам мъжката психика и знам, че точно това е целял.

- Не си ли малко краен?

- Не. Казах ти максимата си – светът е само за двама.

- А как ще реагираш на благородна лъжа?

- Ще реагирам като на всяка друга лъжа. Щом си излъгал, значи има предателство. Какво благородно може да има в една лъжа? Нищо.

- Къде е тогава свободата в брака? Нали всеки трябва да има лично пространство?

- Свобода има преди брака. Обвържеш ли се сериозно, няма как да искаш подобно нещо. Та нали затова се жениш, да споделиш живота си с някого, да му бъдеш опора, както и той на теб? Неслучайно се казва „да сме заедно в добро и зло, в радост и беда, докато смъртта ни раздели“. Така че свободата в брака е въздух под налягане.  

- Ти би ли се съгласил съпругата ти да знае във всяка една секунда къде си, с кого си, какво правиш?

- Да, аз никога не бих я излъгал. Но ще искам от нея същото в замяна. Обич за обич. 

- Колко време продължи най-дългата ти връзка?

- Три години. Беше много красива жена - търпелива, усмихната, добра... Знаеше добре какво изисквам и се разбирахме прекрасно. Намеси се обаче майка й и връзката ни постепенно замря. Тя й напълни главата с глупости – че съм бил обсебващ, че съм искал всичко от дъщеря й... Ами да, искам. Нали затова съм с нея? А появи ли се трети, все едно кой е той – родител или любовник, нещата няма как да се получат. 

- В момента имаш ли сериозна приятелка?

- Имам. Трети месец сме заедно, Мия се казва. Още в началото й обясних какво е за мен бракът и че ако не е съгласна с условията ми, няма смисъл да си губим времето. Прие ги, да видим какво ще излезе. Единственото, което ме притеснява, е, че е много привързана към семейството си, и най-вече към брат си и сестра си. Ако не ги чуе вечер поне веднъж по телефона, превърта. Казах й оня ден, че ако решим да живеем заедно, ще трябва да забрави за тях. Тя се учуди. 

- Не бива да я лишаваш от близките й.

- Не я лишавам, но трябва да знае кога да спре. Затова ти казвам, че отдадеш ли се на един човек, то трябва да е докрай. Не на 100, а на 1000 процента. Това е за мен бракът.

Какво още могат да направят един мъж и една жена насаме ще разберете, ако прочетете и: