Вече не съм жертва - втора част

Взех децата и си тръгнах, оказвайки се в неизвестното. В чужда страна. Сама. Черпех надежда от Бог и вярвах, че Той няма да остави мен и децата ми. Веднъж вече ме спаси от съпруг-тиранин, а след това от рак трети стадий. Но, по мнението на бившия ми съпруг, нямах право дори след развода да си уредя личния живот, да градя кариера и да си устройвам малки празници. Все още не знаех, че продължавам да бъда жертва, че А. ще отвлече децата ми, че ще се наложи да търся закрила в кризисен център, само за да спася себе си и тях.

Много добре си спомням онзи ужасен ден: отидох в детската градина, за да прибера рожбите си, а тях ги нямаше. Както се разбра по-късно, учителката, пренебрегвайки съдебните разпоредби, му дала децата. Обадих му се на мобилния му телефон, но той беше недостъпен. Заля ме чувство на безнадеждност. Виех на глас от отчаяние, не знаех къде са дечицата ми и дали някога ще ги видя отново. Обадих се в полицията, социалните служби и на адвоката си. Час по-късно децата бяха в полицейското управление. Тогава наистина разбрах, че не само аз съм в опасност, а и те.

Знаете ли кога ще спрете да бъдете жертва? Когато осъзнаете, че това не може повече да продължава и, че децата ти са реално застрашени. Тогава се взимаш в ръце и започваш да се бориш за живота ви. Никой никога няма да им даде повече, отколкото вие ще им дадете, никой няма да ги целува и прегръща като вас, никой няма да ги утеши и защити.

Спомням си онзи ден добре. Избягах от града с раница на гърба и двете деца в ръцете ми. Къде, не знаех. Отдавна бях стъпила на краката си и финансово не зависех от никой. Потърсих подслон в кризисен център за жертви на домашно насилие. Бяхме 15 жени с насинени очи. Не бях веднага приета от момичетата. Подозираха, че съм подставено лице на социалните работници, натоварена да ги наблюдава. Както ми признаха по-късно, те не вярваха, че такива като мен биха могли да избягат от мъжете си тирани. Не беше най-прекрасно преживяване в живота ми, но именно там открих силата да защитавам себе си и децата.

Имаше нощи, през които се страхувах да затворя очи. Той идваше в съня ми. Отново чупеше врати и прозорци. Събуждах се ужасена и ми се струваше, че насилникът е някъде наблизо. Противно на съществуващия мит, социалните служби не винаги са на страната на майката. Трябваше да докажа, че не се боря с вятърни мелници, че имам работа и съм способна да се грижа за децата си. В противен случай органите по настойничество просто щяха да ми ги отнемат.

Воювах със социалните служби, плащах на адвокатите суми, с която можех да си купя нова кола. Успях да издействам забрана А. да се доближава до мен и децата ми, квартирата, работата и детската градина. Той може да вижда децата в предварително определено време и под надзора на социалните работници. За отвличането получи наказателна присъда, затова сега не може да бъде насаме с децата.

НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДА ЖЕРТВА!

Сега го гледам в очите с достойнството на жена, която сама отглежда децата си, без неговите жалки пари, с достойнството на жена, която е успяла да намери силата в себе си за нова любов, която всъщност очаквах от него, но никога не я получих. Най-важното нещо, което направих за себе си, е, че се научих как да действам в критична ситуация. Научих също, че да бъдеш жертва е личен избор.

Ако решите, че повече не можете да търпите насилието, започнете една по една да рушите тухлите на стената, която сте издигнали между себе си и света. И тогава ще откриете, че животът е прекрасен. Ще знаете какъв цвят е небето днес, защото все по-често ще гледате към него, за да благодарите за всеки ден, който Бог ви подарява.

Първа част четете тук: