Хора, за които се говори: Христо Мутафчиев

Зад кулисите с

- Христо, ти ще си новият член на журито в шоуто Dancing Stars, което започва през март. Имаш ли отношение към танците?
- Имам, и още как. На младини танцувахме в „Младежкия дом”, по улиците и по мостовете на Марица в Пловдив. Веднъж се разигра истински екшън, когато тогавашният министър на образованието издаде заповед за вечерен час. Групата ни затвори движението на една от улиците, на която излязохме да изразим протеста си с танц. Полицията арестува част от хората. Скочих от моста в Марица и успях да избягам благодарение на това, че тренирах 6 години плуване и преплувах реката. На другия ден бяхме остригани нула номер.
- Случвало ли се е някоя дама да ти откаже танц?
- О, не, никога не са ми отказвали танц. (Смее се.)
- Научи ли те на търпение всичко, което преживя?
- Няма как да стане. Същият идиот съм си. (Смее се.) Онова, което предстои, е много по-интересно от миналото. Преди си казвах - брой до 10, и стигах до 3. Сега стигам до 2. Търпението се изразява в много различни аспекти - отношението към хората, с които съм, уважение на мнението на човека отстрани.
- Значи ли, че преди не зачиташе чуждото мнение?
- Не, просто сега повече го чувам. Не забравяй, че аз съм зодия Овен, с асцендент Лъв.
- Това е огън и жупел...
- Да, невероятен инат съм. И сега продължавам да съм нетърпелив, но вече не съм толкова припрян. Искам да довеждам докрай всичко, с което се захвана, да го изпипвам.
- Мислиш ли, че преживяното е някакъв урок свише?
- Господ ми обърна внимание и ме хвана за яката. Това крепи вярата.
- Колко често отправяш поглед нагоре?
- Когато имам нужда. Не парадирам с това. Не ходя в църква, защото там е Господ. За мен вярата е някъде дълбоко-дълбоко в сърцето и дълбоко в моята душевност.
- Вярваш ли в прераждането, в минали животи?
- Вярвам във всичко, което ми се случва и което предстои да се случи.
- А какво искаш да ти се случи?
- Нямам търпение да живея и да изживявам събития.
- Колко му трябва на човек да е щастлив?
...
[!]