По принцип обичам да говоря в леглото, но има моменти, в които говоренето разсейва, пък е и невъзможно, защото устата ти е заета с други по-важни работи. Словесното общуване минава на втори план, когато и двамата партньори вече са голи и са подхванали от единия край прастарата игра на взаимна радост и удоволствие. Сладките приказки и любовните признания са етап, който предхожда учестеното дишане и все по-продължителните целувки. Оттук нататък аз така се съсредоточавам в разнообразните усещания, в сигналите на своето и чуждото тяло, че почти нищо не чувам.
Представете си една жена, която е промъкнала главата си в слабините на мъжа и там докосва, милва, целува нежните местенца, които са ерогенни зони и за двата пола. Кръвта шуми в главата й, възбудена е, а слухът й, естествено, никакъв го няма. Тя оглушава временно, дори само заради това, че ушите й са приклещени и запушени от мъжките бедра. И тогава всеки шепот, долитащ от “горния” етаж, предизвиква раздразнение, защото трябва да прекъсне заниманията си, да се надигне и да попита: “Какво каза?” И да изчака неговия отговор, който често пъти е с нечленоразделни звуци. Или пък възклицание от рода на: “Аууу, че е хубаво! Продължавай така!”
В подобна ситуация би трябвало и двамата да прибегнат до красноречивия език на тялото. Да не говорим за добрите съветници и помагачи – пръстите, които могат да бъдат водачи и пътеводители, да указват посоката, темпото, мястото, да забраняват, да поощряват, да съдействат...
Има мъже, които се престарават в задаването на въпроси. Водени от мисълта, че трябва максимално да се доближат до желания от жената модел на поведение, те през цялото време питат:
...
[!]

Здравейте, докторе! Аз съм Р., на 18 г. От близо 6 месеца си имам сериозен приятел и нещата вървят като по вода. Това много ме радва, защото адски го обичам, както и той мен. Имам обаче един проблем и ви моля за съвет. От 2 месеца искаме да правим секс, но аз психически не мога да свикна с тази мисъл. Причината е, че ме е страх от първия път. Само веднъж пробвахме и опитът се оказа несполучлив. Той ме предразположи, но не можа да проникне в мен, и това много ме притесни. Казва ми, че съм тясна. На всичкото отгоре имах болки. А два дни след това видях кафяви петънца на бельото си. Явно леко течение, което продължи няколко дни. Дали съм девствена все още? Какво да направя, д-р Врабчев, за да не ме боли? Много искам да се чувстваме комфортно и да ни е приятно.
Р.

Здравейте, Р.! Първо, защо е този въпрос дали все още сте девствена? Чудя се как е възможно днес, в ХХІ век, млади момичета да продължават да ми го задават. Вижте, девствена жена означава недокосната от мъж. И единственият белег за това в миналите векове е била цялостта на така наречения химен - ципата, разположена на входа на влагалището й. Тази ципа невинаги се нарушава при половото сношение, това става със сигурност при първото раждане. И обратното, ципата може да се наруши по време на акта, без да капнат така заветните капки кръв. Навремето те са „удостоверявали” моралността на младата жена. Но когато вземат, че не капнат - о, ужас! Трагедия! И то напълно незаслужена. Практиката показва, че много млади момичета практикуват различни форми на секс, без самото полово сношение, и са ужким девствени, защото ципата си остава цяла. Питам се обаче, докога ще се робува на тази отживяла по своята същност неистина?

Стига толкова! Това е невежество!

Ето защо ви моля сама да си отговорите на първия въпрос.
Продължавам с втория: Във всяко нещо от нашия живот винаги има „първи път”. И тогава не всичко става, както трябва. Особено при първото полово общуване на момичето, което преди това се е страхувало, че ще го заболи. Естествено, няма начин да не го заболи. И не защото влагалището й е тясно, а защото в психиката й преди това вече я е боляло. А защо го има този предварителен страх от болката? Ами всичко започва още когато малкото момиче тръгне да се осъзнава като бъдеща жена. От 3-4-годишна, та чак до пубертета. Тогава се изгражда нейният женски психически пол. И е много важно през това време каква информация ще получи за секса при хората. Най-важна е информацията от майка й. Ако тя й каже, че мъжете са измамници, лъжци и използвачи, и че половото сношение е един вид мъчение за жената, особено първото, защото е свързано с много болка и кръв, неминуемо след това ще е налице онзи патологичен страх, за който и вие говорите. И още нещо - ако подрастващото момиче е свидетел на непрекъснати кавги в семейството между бащата и майката, този страх пак ще е налице.
Причина за страха са и мислите, споделени с приятелки връстници, които говорят почти същото - че първия път има много болка и кръв, но не и удоволствие. А накрая към този страх се прибавя още и страхът от нежелана бременност, от болести, предавани по полов път, както и натрапчивата мисъл:

“Ами ако хората разберат

че вече водя полов живот? Защото, макар и на 18 години, аз съм дала обет пред близките си, че ще уча и ще завърша, чак тогава…” Как да се оправят нещата?
Най-напред –
...
[!]

Да сте чули българка да се развежда, защото не е задоволена в леглото? Аз поне не знам такъв случай. Не че няма незадоволени жени. Дамите по принцип отбягват да се жалват, че не им достигат любовни наслади /това все още е тема табу/. И то за да не им излезе име, че са ненаситни, т. е. “сбъркани” по отношение на секса. Както казват старите баби: “Даже Господ не бива да знае какво става под юргана!”
Нервни и свадливи жени, избухливи и намусени с години, склонни към депресивни състояния, понякога дори и не проумяват, че това идва именно от постоянния недостиг на любовно щастие. Понякога става дума за лоша ерекция у мъжа, друг път – за бързо стигане до края на пистата, трети – за неумение да се предразположи партньорката, а четвърти – за безцеремонност и грубост между чаршафите.
Ние, българите, според мен имаме модел на лошо сексуално поведение: мъжът смята, че брачната му половинка е “задължена” да прави секс, когато на него му хрумне, независимо че през останалото време на денонощието я ругае, обижда и дори побийва. Жената усеща и ненавижда тази унизителна “задължителност”. Тя не може да заличи и забрави останалото, което няма нищо общо с любовта и което я настройва враждебно. В резултат - отбягва секса или го “изтърпява” с равнодушие и видимо неудоволствие.
“Че как няма да й изневерявам, като тя не дава да я пипна или пък лежи като дърво в леглото?” - казва си този мъж, ако почувства угризение на съвестта, че е кръшнал от семейната спалня. “Тя е фригидна, горката, какво мога да направя аз?” - чух веднъж един мъж да се произнася за съпругата си в компания, където явно го подкачаха за неговите извънбрачни забежки. /Винаги съм се изумявала от лекотота, с която се слага това определение. Сякаш фригидността е пъпка на носа, която е толкова очевидна, че дори няма нужда да се коментира./ Някой път ще разискваме коя жена е фригидна и коя – нимфоманка.
Сега ми се иска да кажа, че все пак мярката за сексуален глад и насита...

[!]

Д-р Врабчев, знам, че само вие ще ме разберете, затова пиша до вас. Съпругът ми напоследък започна много да си показва рогата и като че ли проявява истинската си същност. Вечер, като си легнем, ме кара да му говоря мръсни думи. Казва, че много го възбуждат. Дори не смея да ги напиша. Мен обаче ме е срам. Аз съм добре възпитана и не могат такива мръсотии да ми се изплъзнат от устата. Какво да правя? Страхувам се, че ако не му угодя, ще отиде при друга.
Веска

Доста съм затруднен в отговора си до вас, защото, предполагам, искате да подкрепя вашата гледна точка. И разбира се, погледнато през вашите очи, ще сте абсолютно права. Даже лично аз бих се присъединил към нея. Но тук става дума за нещо съвсем различно. А именно за половия живот в двойката, където всеки си има своите вкусове, предпочитания и най-вече своите секс-стимуланти. Те обаче са доста различни. Някои автори ги наричат фетиши, т. е. неща, които подсилват половата възбуда.
Не бързайте да отхвърляте моето изложение. Спомнете си само колко пъти съм писал в тази рубрика следното: ”Какво си правят двама души в леглото, си е лично тяхна работа, стига и двамата да са съгласни за това, да си доставят взаимно удоволствие и никой да не насилва другия, най-вече да не уврежда неговото психическо и физическо здраве.” От тази гледна точка всичко случващо се при тези двама души си е напълно нормално. Но нека най-напред се захвана с думите: мръсен, мръсни, мръсотии.
До неотдавна всичко, свързано с човешкото полово общуване, се окачествяваше точно с изрази от рода: Това са мръсни неща, мръсни действия, мръсни работи, мръсни и срамни органи. Още повече, че за тях се говореше и с мръсни думи. Тогава децата се носеха от щъркела, a на младите им беше забранено да се любят. Те можеха да си го позволят само след брачната церемония, и то най-вече за да си родят децата. Иначе половото общуване между мъжа и жената, встъпили вече в брак, пак си оставаше като нещо долно, мръсно и срамно. А за насладата от „срамното” полово общуване беше абониран единствено и само мъжът. Ако жената прояви неразумността да си поиска своето, или пък - пази Боже, и да го преживее, то я определяха като мръсница, курва и не знам още каква. На това му се казва фалшива, лицемерна пуританщина.
Та тук му е мястото да се запитам: това добро възпитание ли имате предвид? Е, няма да отговарям, а само ще ви припомня народната ни мъдрост, че прекаленият светец и Богу не е драг.
А сега ми се иска заедно да помъдруваме за това, кои думи са мръсни и кои – не! ...

[!]

Какво става или не става между двама влюбени - карат ли се, обичат ли се или ще се разделят, всичко започва от... под завивките. Една трета от живота си прекарваме в леглото, хайде тогава да съсредоточим вниманието си там.
Жените са владетелките на тази територия и от тях (в 99 на сто от случаите) зависи какво става под завивките. Те избират, подреждат, украсяват. А мъжете се наслаждават.
Голямото легло предразполага към лудории, тясното намалява желанието за дълги увертюри, а скърцащото – разсейва. Не е препоръчително спалнята да е от два матрака, защото твърде рано между двамата се появява разделителна линия, гранична ивица. А като се отпуснат пружините и започнат да се размърдват при по-буйни движения, тази пукнатина става дупка, в която човек може да се контузи.
Подредбата на спалнята също може да подтикне към повече предизвикателства. Материята и цветовете на спалното бельо не са без значение. Бялото ще накара мъжа да се почувства чист и добър, да се сети за спалнята на родителите си, където се е промъквал като дете. Само да напомня, че бялото изисква наистина снежна белота и идеална гладкост, което означава повече усилия. Но те са възнаградени. В някои любовни наръчници препоръчват за повече пикантност на преживяването черни сатенени чаршафи. Лично аз не обичам този цвят за бельо. На неговия фон жените с млечна кожа и руса коса навярно са много съблазнителни, но как ли изглеждат мургавелките? Според мене – зле. А и материята е хлъзгаща, което ме кара да се напрягам. Моето предпочитание клони към памучните чаршафи с ластични краища, които са меки, не се събират и не се мачкат. Може да са с цвят на слонова кост или фигурални, а не непременно бели.
А сега да поговорим малко и за дребните неща, които придружават секса и заради които често пъти се налага да прекъсваме най-хубавите си моменти. Добре би било те да не са на прекалено открито място, в никакъв случай - подредени на нощното шкафче като на сергия. В същото време трябва да са достатъчно близко, за да могат да се вземат за секунди. За тях също отговаря жената. И те са: мокри салфетки, тънки памучни кърпи, гел, вазелин, вибратор (и резервни батерии за него), презервативи, масажен крем, една-две хавлиени кърпи (в случай, че чаршафът стане на мокри петна), освежител за уста, контрацептиви... Аз имам навика да слагам наблизо кана с плодов сок или чиния с обелен портокал, с който освежавам пресъхналата си уста между два сеанса. Моя приятелка пък слага наблизо
...
[!]