- Госпожо Кацарова, точно преди година отпразнувахте своя 60-годишен юбилей! Да сте жива и здрава – изглеждате много добре и сте все така очарователна! Как се виждате след още толкова години?
- О, не искам да се виждам, не, не! Дори не искам и да си представям какво би било. Вселената и Господ Бог така са ни създали, че в един миг човек вече се чувства уморен - кафето не е със същия вкус, който е имало преди 40 години. Храната не е същата, хлябът не ти е толкова вкусен, плодовете, зеленчуците... Вече нищо не е това, което е било... Всичко просто е закономерно - идваш на този свят, отиваш си, после отново идваш... Аз лично вярвам в прераждането. Отиваме в един друг свят, мисля че е по-добър.
- Нека споменем, че 2014 година бе много ползотворна за вас. Освен юбилея, който празнувахте почти цял месец, зарадвахте почитателите си и с юбилейния си концерт...
- О, зарадвах и себе си... На концерта представих за първи път няколко песни, които по време на социализма бяха забранявани. След много години в нов аранжимент прозвуча песента „Зора”, която навремето не беше одобрена от комисия заради „западно влияние”... Другата песен, на която вдъхнах нов живот, бе „17 дена дъжд” по текст на Живко Колев. Издадох диск, в който включих 100 песни... Изобщо 2014-а беше много щастлива година за мен...
- По един или друг начин всеки от нас минава през своите лични драми, терзания и разочарования. Вие също. Имам предвид развода ви с Милчо - вашия дългогогодишен съпруг и баща на Теди Кацарова...
- Днес съм една много спокойна жена. Щастлива съм и вярвам във вибрацията. Тоест трябва да си повтаряме, че сме здрави, красиви и влюбени и то ще бъде точно така, както си го желаем сами на себе си. В хармония съм с мъжа до мен - Любо. Прекрасен е и много ми помага – често се връщам уморена, а у дома всичко е приготвено, трапезата, свещите... Въобще щастлива съм, че попаднах на един много внимателен, мил, грижовен и нежен съпруг (усмихва се).
- Като казахте трапезата, свещите, нека ви попитам в кухнята кой е по-добрият?
- И двамата сме добри в кухнята (усмихва се). Любо ми помага в домакинската работа и се справя прекрасно с нея. Прави ми чудесни фрешове. Той е домошар човек. Преди такава помощ не бях срещала... Едва смогвах - хем да е подредено и сготвено, хем и външният ми вид да е изряден. Сега не мога да се оплача. Прибирам се капнала от участие, у дома е почистено навсякъде, а домашно приготвеното ястие ухае приятно и вкусно още от входната врата в жилището ни в Бояна (усмихва се).
- А вие самата какво обичате най-много да приготвяте в кухнята?
- Много неща. Например ориз с праз. Дори ще кажа как го правя. Първо включвам фурната да се сгорещи. Леко запържвам няколко стръка праз, слагам и малко чубричка, солчица и черен пипер. Добавям и ориза, колкото да стане стъклен. Прехвърлям всичко в тавичка и заливам с гореща вода или бульон - в съотношение 1:4. Разбърквам лъжичка червен пипер, опитвам на сол и пъхам тавата във фурната. Пече се, докато оризът поеме всичката вода и леко позлатее отгоре. Да ни е сладко! (Усмихва се.)  
- Случвало ли се е Любо да ви изревнува заради честите участия и концерти?
[!]

- Иво, ти си писател, сценарист, драматург, но вече и жури в супер рейтинговото предаване „България търси талант”- 4 по bTV. Носител си и на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“. Като човек на перото, би ли ми описал любовта в три кратки изречения?
- Три изречения са много. Достатъчно е само едно: Любовта е голяма работа.
- Факт! Иначе, с чувство за хумор и изхождайки от фамилното ти име, на какво си сиромах, Иво?
- Не се чувствам сиромах. Хората в България много обичат да мрънкат и да се оплакват от всичко. Аз обаче се смятам за човек с добра съдба. Получил съм от живота много повече, отколкото съм очаквал.
- И си богат на...?
- Богат съм на хубави преживявания, свързани със семейството ми, с приятелите и с професията ми.
- Всъщност откъде идва интересното Сиромахов?
- Фамилията ли? Идва от Камено, Бургаско. Дядото на дядо ми е имал шестима сина и не му било лесно да ги изхранва. И често споделял: „Ех, сиромах съм аз...” Съселяните му го взели на подбив и оттам дошло ироничното Сиромаха. А на синовете му почнали да викат „сиромаховите”. И така... Аз много се гордея с фамилията си. Името е нещо, което човек получава в наследство и е единствената ценност, която оставя на децата си. Затова е много важно да не го опозори. Както е казал Рачко Пръдлето: „Человек за едното красно име живей.”
- Освен това, нека кажем, че ти от години си шеф на сценаристите в „Шоуто на Слави”, с лекота си водил и самото шоу. Лесно ли ви е обаче, на целия екип, да разсмеете българина днес, в 21-ви век?
- Не съм шеф на сценаристите, а съм отговорен сценарист. При нас няма шефове, ние сме един отбор. И действаме по повелята на Иван Вуцов „всички в защита и всички в нападение”... Дали е лесно да разсмееш някого? Във всеки случай е много по-трудно, отколкото да го разплачеш.
- А как всеки ден да сме като теб така майтапчийски настроени?
- Няма рецепта. То е въпрос на светоглед. Просто така съм свикнал да гледам на света. Виждам смешното дори и в привидно драматични ситуации.
- Зодиакалният ти знак е Козирог. Как обикновено действаш в ежедневието си - с рогата напред, без да му мислиш много-много, или напротив?
[!]

Популярна журналистка, режисьор и автор на редица знакови предавания, множество публикации във вестници и сайтове, стихове, пиеси и сценарии - много от които награждавани не само в България. Издала е серия книги с  политически портрети „Кой кой е”, а преди пет години създаде и обществено-политическото „Радио К2”... Това е само част от творческия портрет на Илиана Беновска.

- Илиана, освен всичко изредено, с днешна дата ти журираш в четвъртия сезон на обичаното от всички ни риалити „България търси талант” по bTV. Представи си, обаче, че ще си участник в шоуто. Какъв номер би представила, за да се влюбят на секундата в теб и жури, и зрители?
- Не съм по „номерата“. Не искам никой да се „влюбва“ в мен. Аз съм тази, която избира.
- Винаги си казваш нещата едно към едно. Това добре ли е?
- За мен е окей. За другите - да му мислят, ако имат мръсни тайни...
- Направила си безброй интервюта и репортажи, но разговорът с кой събеседник остави най-ярък отпечатък у теб самата до ден днешен и защо?
- Много са, много... Симеон Сакскобургготски - заради предаване с него ме уволниха от БНТ. Юристът Христо Данов - уникално мъдър и умен. Клара Маринова - сега работим рамо до рамо. Президентът Желю Желев - жена му Мария го е вадила от под душа, за да се уговорим за участие. Ахмед Доган, правих книга с него от рубриката „Кой кой е“ - проницателен, аналитичен, многопластов, сърдечен, уязвим. Бойко Борисов - винаги се владее, с чувство за хумор, добротата го води и вижда пет хода напред. Сотир Цацаров - сложен, образован, смел. Борис Велчев - елегантен, образован, чувствителен, европейски юрист.
- Между другото, родителите ти как гледат днес на избора ти да си именно журналист?
- Винаги са били моите най-близки приятели. Обичам ги!
- Всъщност какво ти дава, но и какво ти отнема твоята работа? Ощетява ли те с нещо?
- Не наричам това, което правя, работа. Това е моята гражданска и човешка позиция - управляващите трябва да ни служат, но и ние трябва да им помагаме. Обичам това, което правя, и то ме обича! (Смее се.)
- И? Само журналистиката ли ти доставя най-голямо удоволствие?
- Е-е-е... Любимите ми хора и преживяното с тях ми е най-скъпо.
- А успя ли да добиеш самочувствие на истински и безкомпромисен професионалист?
- Не. Просто съм човек.
- Но изглеждаш сигурна и непоколебима жена. Кои са все пак нещата, които могат с лекота да те просълзят от радост и щастие?
[!]

- Елена, справяш се перфектно и с ролята на жури в супер шоуто „И аз го мога” по NOVA Телевизия! Представи си обаче, че от вчера си добила популярност, днес вече те засипват с предложения за интервюта и първото, което даваш е за вестник „Лична драма“.  Какво би разказала за себе си, за да впечатлиш аудиторията, която все още едва те познава?
- Аз съм едно смело момиче, което върви по своя път. Аз съм просто жена - майка, актриса, и искрено се надявам в края на пътя си да се обърна назад и да зная, че съм била добър човек, добър приятел и добър професионалист. Да ти кажа, не си правя често самооценки, защото според мен подобно вглеждане в себе си не е много добро. По-важното е човек да е напълно честен спрямо това, което работи, да обича приятелите си и своя любим човек, грижейки се всеотдайно и отделяйки внимание на близките на сърцето си хора. Разбира се, обичам си и дечицата, безкрайно при това. И не само своите. Просто имам голямата слабост да обгрижвам тези малки ангелчета. Аз съм това, което съм! Но най-добре ме познават двама-трима души и смятам така и да остане до края. Такъв човек съм си, неискащ да занимава хората със себе си. Стремя се към това нещо, вярвайки, че не високото его прави човека силен, а дори напротив - слабото такова го кара да се извисява, да има вътрешна сила, воля и да върви смело напред, минавайки трудно или с лекота през абсолютно всички трудности. Всъщност силният, непоклатим и отстояващ мнение и позиции, и въобще себе си, човек е не този, който пада, защото всички падаме понякога, а онзи, който винаги успява да се изправи, вярвайки в това, което е, продължавайки уверено напред.
- И как продължаваш ти - след определена спънка, лична драма или изпитание?
- Разчитам изцяло сама на себе си. На мнение съм, че именно това е първото и основно, най-важно  качество за силата на характера на човек, който с годините придобива опит и знае къде са слабите му места. Въпреки че, според мен, човек в своя личен живот прави едни и същи грешки, но някак си с малко нюанси. Защо ли? Ами просто защото така е обречен или кармично обвързан...
- Толкова си красива, ведра и с бликаща около теб положителна енергия, че няма начин да не те определя като една истинска щастливка!
- Такава съм, да! (Усмихва се.) Но ми е болно, защото хората много се отдалечиха един от друг - разминават се, подминават се, самотни са и не общуват един с друг. Аз съм на мнение, че точно самотата е един голям проблем. Именно тя капсулира абсолютно всички емоции - от най-добрите, та до най-лошите. И всъщност първите, които се пречупват и поддават, са лошите емоции, за огромно съжаление! Тук ще отворя една скоба за благотворителността, която все повече проявяваме. Тя е ключ за откриване на възторжена доброта, заедност, екипност и единност на хората - съмишленици в дадена беда. Проблемът обаче е, защо трябва да се случи беда, да се изпрати бедствие "отгоре", което да обедини човеците? Аз например неотдавна работих два дни за център тук, в София, който беше открит за помощи и хората, които пристигаха, бяха толкова емоционални и превъзбудени да даряват, жестовете им бяха толкова трогателни, че направо бях удивена... Всичко това много ми хареса, но истинският резултат се получава след около година, когато видим усмихнатите лица на пострадалите хора. Не е важно да започнеш едно нещо, а трябва да го довършиш докрай. Но това е сложна и дълга тема и не зная доколко би била интересна за читателите на „Лична драма”. Затова... хайде да поговорим за някои по-ежедневни неща. Какво ще кажеш? (Усмихва се.)
- Окей, твоят зодиакален знак е Скорпион, затова ще те попитам: пред кого ежедневно си показваш отровното жило и защо?
...
[!]