Първа част четете тук:

Бях едва на 21, когато срещнах голямата си любов. Шест месеца бяхме лудо влюбени един в друг, но най-неочаквано Виктор поиска да се разделим, под предлог, че вече не ме обича.

Вероятно сте чували поговорката "С чужда пита помен прави"? Тази мъдрост засяга много човешки отношения, включително и любовните.

Преди години, подгонен от безработицата и ниските заплати, реших да потърся спасение в чужбина. Наскоро се бях оженил и като повечето млади семейства със съпругата ми преживявахме тежък период. След сватбата с Вяра се нанесохме в апартамента, който й беше завещан от покойния й дядо. Отдавна необитаемо, жилището беше почти празно и имаше нужда от основен ремонт. Освен едно старо легло, маса и няколко стола, в него нямаше почти нищо друго. Размишлявайки трезво над ситуацията, преценихме, че първо аз ще замина в чужбина, а щом се устроя, ще я взема при мен. С общи усилия и труд двамата щяхме да съберем достатъчно средства, за да обзаведем жилището и да отделим известна сума за отглеждането на бъдещия ни наследник. Ето така с мечти за един по-добър живот заминах за Германия.

В детствотото си, наблюдавайки как майка ми, учителка с 25-годишен стаж, всеотдайно се посвещава на работата си, взех решение да стана като нея. След като завърших гимназията с медал и се записах в един от най-добрите университети, упорито се запътих към целта си.

Избягах от сватбата си, защото разбрах, че съпругът ми не е това, за което се представя. Така започва моят разказ. В деня на сватбата ни, преди да пристъпя прага на ритуалната зала, видях жена, която стоеше на вратата.