Как съм се лъгала само, колко сляпа съм била, колко наивна. Светльо живееше своя живот и продължи да си бъде бохем и веселяк, а аз бях жената за вкъщи. А щом с баща ми се съберяха на маса, така си допадаха в пиенето, че се налагаше да ги влача и двамата до леглата. Но това сякаш не беше достатъчно, Светльо започна да ми посяга. Беше ме срам да излизам навън насинена, беше ме срам и да разкажа на някого.

Самотните майки се научават да бъдат и бащи на своите деца. Те работят, за да не бъдат децата им лишени от нищо, обграждат ги с любов и внимание, грижат се за тяхното образование и обучение, и се стараят да им вдъхнат увереност. Но понякога дори тези усилия са недостатъчни.

Още през студентските си години слушах, как някои хора твърдят, че абсолютно всички мъже изневеряват. Дори и тези, които се правят на верни, просто добре си играят игрите.....

Понякога нощем се събуждам и животът ми преминава като на филмова лента пред очите ми. Давам си сметка, че съм щастлива, но само аз си знам колко болка и горчилка преглътнах. Затова реших да споделя своята история и да кажа на хората, че няма абсолютно щастие. Научих го от личен опит. Колкото и да се стремиш към него, съдбата ти изпраща изпитания едно след друго и сякаш някой отстрани те наблюдава дали ще съумееш да се пребориш, за да продължиш напред.

Не зная дали е така. Познавам жена, чието име означавало на испански бяла роза, а самата тя е мургава, с тъмни очи и все още черна коса, въпреки, че гони петдесетте. Може би душата й е такава – бяла като името й, но животът й определено не е пълен с рози. Е, и моят не е. Само тръни и шипки. И студ. Колкото до мен, аз съм Северина. Да, момиче от сняг. Приятно ми е да си поговорим.