Изпаднах в шок, когато научих за предстоящата сватба на бившия ми приятел Тошко и моя съученичка. Парадоксът в случая бе, че той уж беше много влюбен в мен и само допреди броени месеци се канехме да се женим. Двамата бяхме двойка повече от три години и живеехме на семейни начала в моя дом. По онова време бях медицинска сестра в градската болница, а той нямаше редовна работа. Основната причина бе, че не се съобразяваше с правилата, влизаше в спор с шефовете си и, общо взето, редовно висеше в бюрото по труда. За сметка на това беше изключително чаровен, магнетичен, романтичен, добър любовник и прекрасен партньор. Ето защо си затварях очите пред неприятни подробности като тези, че вечно ми просеше пари. Все пак имаше и още нещо положително: беше ми верен и изобщо не си падаше по флиртове с други жени.

Не знам още колко дълго щях да се заблуждавам, ако внезапно приятелят ми не си намери работа, която отнемаше по-голямата част от времето му. Непрекъснато закъсняваше, обаждаха му се дори през уикендите да дава дежурства, тъй като не достигал персонал, изчезваше сутрин рано или вечер късно. Когато го питах в коя фирма работи, Тошко нервно измърморваше: "Скъпа, не ми досаждай, достатъчни са ми служебните проблеми. А и шефът не обича да ни посещават външни хора."

Пише ви една редовна читателка и горда майка. Преди дни получих sms от дъщеря си, която е студентка във Великобритания. После ми звънна, за да ми каже, че умишлено го е написала, за да си го запазя в телефона и да го чета всеки ден. Ето и текста, който ме просълзи.

„Скъпа мамо, спечелих награда в едно студентско литературно списание за разказ. Това всъщност не беше разказ, а писмо до теб. В него ти казвах колко съм щастлива, че те имам. Ти си най-добрата майка на света и освен всичко хубаво, което съм получила от теб, е и твоят сочен, красив и богат език. Да се преведе на английски на моменти беше доста трудно, но аз се постарах много. Да знаеш, маме, че българите в моята група – две момичета и едно момче, са удивени, че използвам толкова много думи в речта си и често ме питат: Какво значи това? Откъде си ги научила? А аз се усмихвам и им отговарям: От своята невероятно сладкодумна майка. Обичам те, маме!“

Казвам се Ева, на 45 години, но изобщо не се чувствам на толкова. Болшинството от приятелките ми отдавна са надхвърлили 40 и повечето от тях приличат на уморени пенсионерки.

Откакто се помня, никога не съм била ревнувана от партньорите си. Вярвах, че любовта може да съществува и без това грозно чувство. За съжаление, когато се запознах с Андрей, разбрах, че греша.

Първа част четете тук: