Така се с случило, че съм останала едно дете в семейството. Не съм питала за причините. Майка ми е обяснявала нещо – не била добре със здравето, но то не е свързано с въпроса „Защо съм една?

Моята най-добра приятелка е сестра ми Мия. Откакто се помня двете правим всичко заедно - от игра на едни и същи играчки, до четене на едни и същи книги и ядене на една и съща храна.

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата "СТО" на изненадващо място, което другият трябваше да я открие.

Със Светла ме свързваше дълго приятелство, освен това сме и колежки. Тя ми беше пряко и допреди няколко месеца се възползваше от облагите, които това й носеше. За съжаление, приятелката ми е немарлива и като човек, и в работата си. Пропускаше крайните срокове, пренебрегваше служебни задължения, закъсняваше дори за важни срещи. Вършеше истински глупости, като например да си вземе болничен с обяснението, че й е много зле, а после да качи във фейсбук снимки от спа курорт или красиво място в чужбина. Но най-отвратителното й занимание бяха клюките и сплетните, с които вгорчаваше живота на колегите, особено на по-младите. Коментираше без капка притеснение кой как е облечен, проучваше кои кого харесват, плетеше интриги и дебнеше кой кога ще сгреши. Позволяваше си дори да идва в офиса с махмурлук, но вярваше, че и това ще й бъде простено. С цялото си поведение демонстрираше, че правилата не се отнасят за нея.

Първа част четете тук: