Много често любовта е нелогична и дори болезнена. Тя идва, без да пита и никак не я интересува дали обектът на чувствата ти е подходящ за теб. Всъщност, любовта обожава да ти поставя капани и днешната история го доказва.

Първа част четете тук:

Преди да имам деца, си представях какъв баща би бил съпругът ми. Той очевидно не беше такъв тип, който би припадал при вида на дете, но беше мъж с голямо сърце, огромно чувство за хумор и солидни морални ценности.

Тази история се случи преди много години, но докато съм жива, никога няма да я забравя. По онова време бях едва на 20, наскоро завършила гимназия и изгарях от нетърпение да напусна малкия град, в който съм родена и отраснала. Най-вече исках да се отърва от родителите си и да стана самостоятелна. Представях си как ще се установя в някой от онези големи градове, където хората живеят на макс. Не е ли именно големият град мястото на сбъднатите мечти! Ето такива неща си внушавах, без да си давам сметка, че съм поредната неразумна авантюристка, без нужните качества и образование. В тези ми мечти ме подкрепяше най-добрата ми приятелка Соня и също като мен копнееше да промени скучния си живот.

Ще започна с това, че съм щастливо омъжена от 17 години и никога не бих заменила съпруга си с друг мъж. Чувствата ни не само че не прегоряха с времето, а напротив, станаха още по-силни, отколко в началото на връзката ни.