Самотните майки почти никога не говорят открито за битките, през които минават. Но непрекъснато получават поздрави от рода на „Браво, ти си толкова силна“. „Не, не съм“, пише Саида Шабаз за ScaryMommy, която без ретуш обяснява какво е да си сам воин в родителството.

За седем дни Бог е създал света, а за седем секунди аз разруших моя. Когато преди няколко години съпругът ми изневери със Стела - моя колежка и приятелка, всички близки ме съжаляваха. Любовницата попадна под обстрела на унищожителни критики и обиди, колегите я пренебрегваха и укоряваха, приятелите ни демонстративно страняха от нея. С две думи - Стела публично беше заклеймена като развратница. В този труден период, въпреки че вътрешно се раздирах от болка и жестоко страдах при мисълта, че двама от най-близките ми забиха нож в гърба, успях да запазя самообладание, не укорявах измамниците и не говорех лошо против тях. Всички коментираха каква добра жена съм и как посрещнах неприятностите с достойнство. Когато със Стела случайно се засичахме, тя свеждаше засрамено очи към земята, а аз я отминавах с високо вдигната глава. Фактът, че я виждах унизена и отхвърлена от приятелския кръг, беше достатъчно отмъщение за мен.

Да бъдеш любовница не значи само да пазиш тайна. Ти си тайната. Някога бях другата жена, отровната игла, забита в нашия любовен триъгълник. Въпреки че изминаха години, откакто тази драма свърши, болката още живее в сърцето ми. Най-трудната част от връзката ми бяха телефонните разговори със съпругата. Но нека започна от самото начало.

С Валентин се познавахме от студентските години. Още тогава го харесвах, но като всеки чаровник и той беше заобиколен от красиви момичета, с които трудно можеше да си съпернича. След университета пътищата ни се разделиха. Известно време не знаех нищо за несподелената си любов, докато един ден съдбата не пожела да ни срещне случайно.

След раждането на третото ни дете бракът ни беше на прага на развода. Със съпруга ми неусетно се отдалечихме един от друг и непрекъснато спорехме за дреболии.

Винаги съм обичал само една жена - моята прекрасна Силвия. С нея се запознахме в университета и казано накратко - хлътнах до уши. Тя не споделяше чувствата ми, но обичаше да общува с мен, затова единственото, което получих от нея, е приятелство.