Беше прекрасен есенен ден и възползвайки се от топлото време, със съпруга ми се разхождахме в града. Разговаряхме за дребни неща, планирахме къде ще почиваме зимата. Докато разглеждахме програмата за киното, забелязах жената, която се придвижваше с помощта на бастун. Изтръпнах, сякаш призрак се прокрадна наоколо. Миро явно също я видя, защото ме хвана за ръката и побързахме да се отдалечим, а лицето му пламтеше като божур. Неволно от устата ми се изтръгна презрителното: "Свиквай, ето това ще преживяваш всеки път щом я видиш."

И той, и аз познавахме жената с бастуна. Само допреди година тя беше онази, която ме караше да проклинам съдбата си и заради която нощем хапех до кръв устните си. Бившата любовница на съпруга ми. До ден днешен ми е странно защо Миро ме замени с нея. Аз не му давах повод да ми изневерява, бях вярна, предана, грижовна. Красива съм, с добре поддържано тяло, а в леглото съм повече от всеотдайна. Мислех, че съм перфектната съпруга, но се оказа, че съм твърде далеч от истината.

Беше обичайната петъчна вечер в града, когато за пръв път срещнах Антон. Той беше социален тип, който обичаше да пие и купонясва. Добронамерен, уважителен към по-възрастните и грижовен приятел.

Първа част четете тук:

Намирам се в трудна ситуация и наистина се нуждая от добър съвет. Нямам представа към кого да се обърна за помощ и кой би приютил мен и децата ми на първо време. Чух, че има някаква организация, която помага на жените, но не знам как да се свържа с тях. Затова реших да се обърна към вас, надявайки се, че ще ми помогнете.

С Петя израснахме заедно от деца. Двете бяхме неразделни в детската градина, а в училище стояхме на един чин. Обичахме се като сестри и нямахме тайни една от друга.