Жената се бешe изправила на входа на ресторанта, в който работя като салонен управител, и с високо вдигната глава го оглеждаше. Зад нея като статуя стоеше мъж, облечен със скъп черен марков костюм, взирайки се право в мен. За секунди дъхът ми спря и сърцето ми прескочи един-два такта. Потиснах надигналото се отвращение и енергично се насочих към тях. След няколко фалшиви любезности ги поканих в офиса да обсъдим подробностите за тържеството, което планираха. С вид, че не ме познава, мъжът нехайно седна на мекия диван, кръстоса крака и извади пура. "За съжаление тук не се пуши, господине, с удоволствие ще ви предложа чаша кафе" - казах усмихнато. Той изръмжа нещо в отговор и захвърли пурата на масичката. Поех си въздух и уверено предложих офертата на нашия ресторант. Дамата изслуша всичко внимателно, разгледа прецизно менюто, прокарвайки бавно лакираните си нокти по него. Разделихме се с обещанието да се обадят до няколко дни. Искаха да обмислят добре решението. Да, за нея беше много важно къде ще бъде годежът им. Нейният годеж с моя бивш годеник. Онзи, който без малко не ми отне вярата в любовта. Съдбата ни изправяше отново един срещу друг. Опитах се да не мисля за миналото, но спомените ме грабнаха и неумолимо ме върнаха пет години назад.

Със съпруга ми Адам бяхме много развълнувани, разбирайки, че ще имаме дете. Години наред се опитвах да забременея и почти се бях отказала, когато най-накрая заченах. За съжаление щастието ми беше краткотрайно, защото в осмия месец научих, че мъжът ми има афера с друга жена.

Когато съпругът ми Дони навърши 30 години, измислих план, с който да го изненадам. Оказа се обаче, че вместо аз да му поднеса изненада, Дони ми причини най-големия шок в живота.

С Емил се запознахме в нощен бар. Въпреки че бях омъжена и имах дъщеря, между мен и съпруга ми съществуваше огромна пропаст. Мъжът ми работеше прекалено много и не му оставаше време за семейството.

Първа част четете тук: