Преди 2 години семейството ми беше сплотено и живеехме спокойно, макар че бяхме хора с обикновени професии и ниски доходи. Мъжът ми работеше по строежите, а аз готвех в различни заведения. Синовете ни Калин и Стефан се обичаха и се подкрепяха. У дома рядко се чуваха разправии. Най-хубаво беше, когато четиримата сядахме на масата, говорехме и се смеехме.

Но любовта и разбирателството ни изведнъж останаха в миналото. Ужасът започна, когато най-неочаквано забогатяхме. Мъжът ми наследи вуйчо си Андрей. На младини той емигрирал в чужбина и по-късно се оженил за заможна вдовица. Докато бил млад и здрав, не се сещаше за роднините, но след смъртта на жена си и той остаря. Притиснат от самотата и болестите, уплашен, че краят му е близо, а няма до себе си близки, вуйчото се върна. И си спомни, че има племенник.

Поради жестокостта си, за мнозина тази история ще се стори нереална, но ви уверявам, уважаеми читатели, че всеки ред от нея е достоверен. Преди няколко години със съпруга ми най-накрая успяхме да си купим наше жилище.

Всеки ден синът ми ме пита защо баща му не живее с нас. Някога, може би когато стане голям, ще му разкажа истината, но засега просто се опитвам да го успокоя.

Както повечето млади семейства, така и ние с Тео - бившият ми съпруг нямахме възможност да си купим наше жилище. Известно време живеехме на квартира, докато с мъжа ми не се случи инцидент.

В траур съм. Днес разпръснах праха на покойната си приятелка над реката, която тя сама избра, докато беше още жива. Славена си отиде от този свят едва навършила 50 години.