Преди година с любимата ми планирахме да сключим брак. Бременността й ни притискаше и двамата решихме да се оженим след месец. За тази цел обаче трябват пари, а ние не разполагахме с нужната сума.

Седях удобно в сепарето и с интерес слушах мелодията. Не разбирам много от това изкуство, дори бих казал, че съм лишен от музикален слух, но истински бях очарован от енергията на изпълнението. От известно време посещавах този пианобар единствено за да се наслаждавам на дълбоките черни очи на младата пианистка. Когато отшумяваха последните акорди, омагьосан пристъпвах към нея и галантно й подавах червена роза. Час по-късно, щом заведението опустяваше, красивата пианистка тихомълком се оглеждаше и нетърпеливо бързаше да се сгуши в обятията ми. Любовните ни срещи бяха редки и наситени с огнена страст. Хващах я за ръцете, галех лицето й, целувах я ненаситно. Обичах я, но не можех да й предложа нищо повече освен няколко откраднати мига.

Като дете много завиждах на приятелките си, които имаха бащи. Аз не познавах моя, а когато питах мама, тя ми отвръщаше с ледено мълчание. С времето свикнах и спрях да задавам въпроси.

Бях дете, когато майка ми избяга с друг мъж. След заминаването й грижите за домакинството паднаха върху плещите на по-голямата ми сестра. Всеки ден след училище кака почистваше къщата, приготвяше топло ядене, и после двете заедно чакахме баща ни да се прибере.

На пръв поглед Стамен ми се стори изключително внимателен и може би затова слепешката се влюбих в него. Оженихме се пет месеца след първата ни среща. Но когато родих сина ни, осъзнах, че съпругът ми всъщност е много авторитарен и ревнив.