Казвам се Живко, на 37 години. Баща ми има магазин за авточасти и когато се пенсионира, поех бизнеса. Оказах сe нелош търговец и след време отворих още един. Веднъж месечно с приятели наемахме хижа и разпускахме сред природата. Ходехме за риба, карахме мотори - мъжка компания. Почти се бях примирил с посредствения си начин на живот, когато срещнах Джули. Измина година, откакто я видях за последен път. Достатъчно е обаче само да помисля за нея, за да изпитам отново страст, но и безсилие.

Придружаваше Христо - един от моите приятели. Облечена в къс потник, с протрити джинси и бира в ръка. Видимо беше с 10 години по-млада от него, а той имаше семейство. Докато останалите се веселяха, тайно наблюдавах червенокоската. Не се отличаваше с някаква особена красота, но в нея имаше нещо, което ме караше да си представям, че прокарвам пръсти по изпънатото й тяло. Явно съм се унесъл в мечти, защото в един момент усетих погледа й и чух смеха й - циничен и вулгарен. Няколко часа по-късно се разхождах по пустите алеи покрай хижата. Не можах да заспя, крачех в тъмнината и си мислех за непознатата. Досега не бях имал проблеми с жените. Печеля достатъчно и ако искам секс, винаги ще намеря някоя срещу две питиета и евтина дрънкулка да си легне с мен. Прибрах се на разсъмване.

Направи добро и го хвърли в морето. Понякога така се получава, че най-добрите ни приятели, се превръщат в най-страшните ни врагове. Дружбата ми с Генади датира от ранно детство.

Родена съм в малко градче, в бедно семейство. От ранно детство се научих да живея в немотия. Красиви играчки, вкусни бонбони и нови обувки, каквито имаха приятелките ми, притежавах само в мечтите си.

Тази история се случи с моите съседи. Години наред наблюдавах драмата на нещастното семейство, без да мога да им помогна. Но нека започна отначало. Нора и Митко се оженили рано, едва на двадесет години.

Преди една година се разведох със съпруга си. Инициативата за развода беше моя. Не сме си изневерявали, не сме се мамели, но бракът ни се оказа несполучлив.