И да искам да повторя грешката си, вече нямам това време. Но разбрах едно – човек трябва първо да обмисля действията си и чак след това да върши безумия, такива, каквито аз допуснах.

Преди две години със сина ми се преместихме да живеем в града. Отдавна копнеех да напусна селото, но семейните вериги не ми позволяваха да превърна мечтата си в реалност.

Когато с Катя се сгодихме, всички приятели ни завиждаха и ни смятаха за перфектната двойка. Хората, които бяха свидетели на любовта ни твърдяха, че сме родени един за друг.

От малка съм амбициозна и уверена, затова сега се чудя как стигнах дотук. Израснах в обикновено семейство, не бях по-различна от приятелите и съучениците си. Когато гърдите ми пораснаха и дупето ми се заобли, по погледите на околните разбрах, че съм красива. Момчетата започнаха да се бият за мен и колкото повече порастваха, толкова по-големи залози правеха. Осъзнах силата, която Бог ми е дал, като е изписал лицето ми и е изваял тялото ми. Женствеността ми разцъфна като нежно цвете, но мъжете бързо добавиха към моята невинност своята поквара. Тази комбинация ме направи такава, каквато съм и досега, макар че не всичко се разви така, както си го представях. Променях плановете и намеренията си, но вървях напред. Може би, ако по-умно бях използвала красотата и младостта си, сега нямаше да съм на този хал. Да съжалявам обаче е късно.

Не знам откъде да започна, към кого да се обърна за съвет. Майка ми се нуждае спешно от помощ. Наистина искам тя да бъде отново предишната - красива, добра, весела и най-важното - да спре да пие. Веднъж завинаги да се отърве от този проклет алкохол...