Тази история се случи преди много години, но обидата още гори в душата ми. Родителите ми се разделиха, когато бях на 3 години. След развода майка ми не страда дълго и скоро се омъжи повторно.

"Лельо, излез от стаята веднага! И сами можем да се оправим" – ядосано се обърна към мен племенницата ми. Докато затварях вратата зад гърба си, до ушите ми долетяха тромавите стъпки на зетя, а после се чу превъртането на ключа в ключалката. Миг по-късно ниският му плътен глас злобно изсъска: "Омръзна ми от тая, дъртата. Вре се навсякъде. Разкарай я, не искам да я виждам повече тук!" За кратко ме обзе силното желание да се върна и да му изкрещя в лицето, че аз съм тази, която отгледа жена му, и за да бъдат тя и майка й щастливи, днес съм самотна и нежелана. Мъчителна въздишка се изтръгна от гърдите ми и с болка си помислих, че така само ще ги накарам да ме намразят повече. Исках единствено да им помогна за бебето, а те ме изхвърлиха като ненужна вещ.

Днес моята малка дъщеря Петя е светлината, която гони мрака в душите ни и вдъхновение за цялото семейство, но не винаги е било така. Аз съм уважаван човек, който винаги се е стремял към към съвършенство.

Бях на 18, а той - криминално проявен и с двадесет и пет години по-възрастен от мен. С Мишо се запознахме в едно заведение, където празнувах с приятели успешно издържан изпит, а той вечеряше с братовчед си.

Не мога да спра да плача. Дарих на този безсъвестен човек най-хубавите години от живота си, с надеждата, че някой ден ще се оженим. Мечтаех да му родя дете, да живеем в пълна хармония, къщата ни да бъде изобилна и един ден заедно да си отидем от този свят.