Това е трогателната история на 5-годишната София. На пръв поглед тя е като всички останали деца – жизнерадостно, буйно момиче с огромна усмивка на лицето си. Но не всеки знае, че това малко прекрасно създание е истински войн.

Аз съм на 35 години, омъжена, майка на две деца. Мъжът ми е добър човек, но е работохолик, затова грижите за дъщерите ни падат предимно на моите плещи. За съжаление момичетата ми са много различни по характер: по-голямата е спокойно дете, докато Ана, втората ми дъщеря, е нервна и капризна.

Здравейте. Моята история не се различава от тази на десетки други жени. Семейството ми е на път да се разбие, тъй като съпругът ми е алкохолик. Дълго търпях запоите му, положих безкрайни опити да го лекуваме, но всичко се оказа напразно.

Аз съм млада жена на 22 години. Преди две години се омъжих и със съпруга ми заживяхме под покрива на родителите му. За съжаление се оказа, че новото ми семейство е много деспотично и всяко решение се взема от мама и татко.

Стоях в заложната къща и разстроена наблюдавах възрастната жена със самочувствие и респект, която купуваше красив златен пръстен с антикварна стойност - моя пръстен. Дали непознатата знаеше истинската му стойност? Не онази, която щеше да заплати с парите си, а сантименталната, която кара сърцето ми да се свива всеки път щом си спомня за него.
Когато се сгодихме, получих пръстена като подарък от бабата на бившия ми съпруг Краси. Бони - така я наричахме всички. Въпреки нейните 80 години, всеки можеше да завиди на духа й, на уникалното й чувство за хумор и на безкрайното й желание за живот. Всяка сутрин, независимо дали грее слънце, вали дъжд или всичко е побеляло от сняг, тя излизаше с дребното си куче и с този своенравен териер правеха дълги разходки. По някаква неясна за мен причина тази необикновена жена ме хареса в първия момент, когато ме видя. Както и аз - нея. С удоволствие вечер слушах спомените й, попивах всяка дребна подробност, понякога гласът й притреперваше, друг път заедно се смеехме до сълзи.