Усещане за жена

Нели Митрова
neli.mitrova@lichna-drama.com

Галя е убедена – мъжете не си струват. А защо тя мисли така и какви ситуации са я довели до това категорично заключение, разбирам от самата нея в откровено интервю за читателите на “Лична драма”. 
...
- Галя, нима не вярваш, че светът е за двама?
- Хахах, това са празни приказки. И най-вече заблуда, която ни отнема най-красивите години от живота. Точно когато сме млади и можем да свършим куп полезни неща, ние се забиваме с някое гадже. Мислим си, че сме влюбени, въобразяваме си, че го обичаме, а после разбираме, че той е най-неподходящият човек за нас. И се чудим защо след любовта идва омразата. 
- А кой мъж е подходящ?
- Няма такъв. Има обаче и друга, още по-голяма заблуда от тази, че мъжете си струват.
- И тя е?
- Че след като разлюбим даден мъж, започваме да търсим друг – втори, трети, четвърти… Продължаваме да живеем с илюзията, че идеалният някъде съществува и чака точно нас. А по-голяма грешка от тази, да се разведеш и да се омъжиш отново, аз не знам.
- Даваш ли си сметка, че ще отнемеш надеждата на доста наши читателки с тази своя категоричност?
- Нека знаят истината.
- Но това е твоята истина.
- Моя – да, но е истина. Аз не казвам, че жените не трябва да ползват мъжете, обаче няма смисъл да се обвързват. Нека имат мъж до себе си, ама да го дундуркат и отглеждат – категорично не! Между другото мъжете само за това стават, за консумация. Ами погледни реално на нещата – нима те не ни използват за секс, за домакинстване… Защо и ние да не правим същото?
- Ти използваш ли мъжете?
- Да, аз съм чист консуматор и не ме е срам да си го призная. И имам причини да съм точно такава.
- Ще си ги признаеш ли?
- Защо не? Първият ми съпруг беше мамино синче. Майка му, между другото, продължава да го глези до ден днешен, а синът ни е вече на 22 – какво повече да ти кажа. Вторият мъж, с когото живях без брак, с нищо не се отличаваше от първия. Следващите – имай предвид, че са повече от 20, бяха слаби и непохватни. Абе, българинът - вари го, печи го - винаги ще си остане балканец. Все ще изникне някаква ситуация, в която той ще си покаже кирливите ризи. 
- А как гледаш на сина си? Той също е мъж…
- Разбира се, че е мъж. Да не мислиш, че е цвете за мирисане? Отсега виждам колко нещастна ще е бъдещата му жена. Направих каквото можах с възпитанието, но генът си е ген. Той не може да избяга от това, което е наследил от баща си.
- Ти сама ли живееш?
- Разбира се, и обичам самотата си. Имам обаче много приятели – и мъже, и жени, и нито за секунда не скучая.
- А мъжете според теб стават ли поне за приятели?
- О, да, тук вече много ги бива. Те стават само за приятели. И ако жената от самото начало усети разликата между мъжа съпруг, мъжа любовник и мъжа приятел, никога няма да има проблеми с тях.
- Ти откъде натрупа такъв опит?
- От живота, от грешките, които направих…
- И все пак не ти ли се иска да има мъж до теб поне понякога?
- Когато ми се иска, го намирам, но за малко. В крайна сметка човек се ражда сам, сам живее и… сам умира.
- Звучиш ми песимистично…
- Оптимистка съм. Просто жената трябва да има усещане преди всичко за себе си и да знае, че на мъж не бива да разчита, освен ако не й е приятел.

Тук ще откриете и:

Как го правят другите
Светни ме от какво ти става най-гот!

Д-р Врабчев отговаря на ваши въпроси
Има ли начин да се сдобият с рожба?

Любопитно за секса