Покойната ми баба казваше, че когато открия сродната си душа, ще я позная от пръв поглед. Тъй като ме е отгледала от дете, двете бяхме много близки. Думите й пуснаха дълбоки корени в сърцето ми. Десет години по-късно, убедена, че съм срещнала мъжа на живота си, направих всичко възможно, за да го задържа до себе си.

С Руси се запознахме там, където повечето младежи намират "голямата" си любов - в дискотеката. Той стоеше на съседната маса и настоятелно ме наблюдаваше. Компания му правеха още две момчета, които го насърчаваха да направи първата крачка. Честно казано, безобидният флирт ми хареса, а и когато си на 22, всяко ухажване ти се струва романтично. Споменът за думите на баба оживя и неволно се запитах не стои ли сродната ми душа на крачка от мен. Усмихнах се широко, подканяйки го с жест да бъде по-смел. След няколко танца и страстни целувки с Руси си тръгнахме заедно. Сутринта се събудих в леглото до него, а сърцето ми пърхаше от любов. Руси беше със седем години по-голям от мен, живееше на квартира и работеше. Фактът, че е самостоятелен, страшно ми допадаше. Можехме да се любим, без никой да ни безпокои, или просто да лежим голи и да гледаме романтична комедия. Чувствах се много горда с връзката си.

Има мъже, на които една жена не стига, ангелите им били слаби. Моят съпруг Свилен е от тях. Вече 25 години сме заедно, а нито за миг не е спрял да ми изневерява. Помня веднъж, докато бяхме гаджета, го запознах със своя колежка, два пъти разведена. Срещнахме я случайно, поприказвахме малко, а на другия ден тя ми каза: "Моето момиче, много те обичам, и понеже имам богат опит с мъжете, те моля да стоиш далече от този чаровник. Не е за теб, ще страдаш!" Само че кой да слуша, когато е влюбен. А аз бях луда по него.

Той знаеше как да ми говори, да ме разсмее, да ме разплаче, да ме ядоса, но и да ме люби. С него разбрах какво е да си жена. За съжаление опознах и разяждащата болка на ревността. Нямах доказателства за изневерите му. Никога не видях червило на ризата му, нито рус косъм на черното сако или сметка от някой семеен хотел, недалече от града. Не усетих чужд парфюм, не подслушах любовен разговор с друга, не получих снимка на телефона си. Дори и когато клюките започнаха да стигат до мен и му задавах въпроси, той отричаше и винаги намираше обяснения за закъсненията си и дългите командировки. Аз обаче знаех, че това се случва, от изпусната реплика, недомлъвка или съжалителен поглед от семейните ни приятели и колежките ми.

Вече съм мъж на години, дъщерите ми са омъжени, чакаме внучета. Мога да кажа спокойно, че животът ми е щастлив, макар че с жена ми Наташа на младини без малко да се разведем. Сега ще ви разкажа всичко подробно.

Наташа е рускиня, запознахме се едно лято на Слънчев бряг. Бях студент пред дипломиране, а тя още следваше. Допаднахме си, изкарахме бурна лятна любов, после писма, телефонни разговори, сълзи и въздишки отдалеч... Осем месеца по-късно тя пристигна в България с куп шумни роднини и направихме сватбата. Почти веднага забременя. Бременността й беше тежка, трябваше да лежи, тъгуваше за Москва, за приятелите си, беше кисела и избухлива. А когато първата ми щерка се роди, нещата станаха още по-трудни: бебето ревеше по цели нощи, аз вече работех и сутрин бях недоспал и нервен. Връщах се капнал от умора, но нали още бях млад, ми се искаше Наташа да е по-отзивчива в леглото. Тя обаче ми отказваше категорично и даже ми вдигаше скандали. Обвиняваше ме, че съм егоист, само за секс мисля, не се сещам да я разпитам какво й е на душата, не я съжалявам... Признавам си - не я разбирах. Смятах, че е разглезена и не знае какво иска. Бебето все още не ми беше станало мило, от време на време с копнеж си спомнях за някогашното ергенско безгрижие.

Въпреки че не се гордея със събитията, които две години се разиграваха в живота ми, искам да споделя с читателите своята история.

След 24-годишен брак, пълен с изневери и лъжи, нервите ми не издържаха и най-накрая се разведох. Разводът свали от плещите на бившия ми съпруг Свилен необходимостта да се преструва, че все още ме обича, и веднага щом получи свободата си, той се премести да живее при настоящата си любовница. А аз, обидена от лекотата, с която зачеркна дългите години брак, след една безсънна нощ категорично реших да погреба миналото и да продължа напред.

В началото си направих регистрация в сайт за запознанства, но след като два-три пъти излязох на среща с мъже, които виждах за първи път, напълно се разочаровах. В мрежата всички се показват добронамерени, а на живо са съвсем различни. Един директно ме попита колко пари взимам за услугите. Едва се сдържах да не го ударя - толкова обидно ми стана. Огорчена, че ме вземат за лека жена, си изтрих профила.

Малко преди да се дипломирам в университета, помолих баща си да търси връзки и възможности за работа в София. Бях наясно, че в малкия град ще ми е много трудно, а и възможностите за кариера са минимални. Така съвсем млада и неопитна се озовах в голяма софийска фирма, където почти нямаше млади хора, само сериозни и възрастни мъже, които ме гледаха отвисоко, като че ли съм „момичето, което носи пощата и кафето“.

Стараех се много, но те не го забелязваха. На всичкото отгоре тогавашният ми приятел започна да ми изневерява и един ден просто ми заяви, че си е намерил друга жена - столичанка, с голям наследствен апартамент в центъра и разкошна вила в полите на Витоша. Сринах се.