Повече от 20 години
Мразя мазника, който прелъсти мама
Когато баща ми почина, бях на 11 години, а брат ми - на 15. За съжаление нямам добри спомени за татко, защото беше пияница и развейпрах, който рядко се свърташе вкъщи.
Много съжалявах мама, която безропотно поемаше грижата за нашето изхранване, поддържането на къщата и плащането на всички сметки. Беше винаги със зачервени очи, защото непрекъснато плачеше. След смъртта на татко, отидохме да живее при баба и дядо и за известно време всичко беше наред. Отново бяхме семейство. Тогава се появи той - мъжът с кривата усмихва и винаги потни ръце. Един мазен тип от селото на баща ми - разведен, грозен, прост, но хитър. Не знам как е влязъл под кожата на майка ми и не искам да мисля, защото идеята, че я е прелъстил, ми се вижда чудовищна. Тя беше интелектуалка - мъничка, елегантна, крехка жена, с висше музикално образование и перфектно владеене на няколко езика. А той - селяндур, и не само защото живееше на село, в двор с вонящи прасета и пилета, а и защото с гордост си носеше невежеството и простотията като медал.
Близо година този тип по всякакъв начин се мъчеше да откъсне майка ни от нас, децата й, като твърдеше, че ние сме вече големи и нямаме такава нужда от нея, време е тя да помисли за своето щастие и пр. И най-после успя. В деня на сватбата им с брат ми избягахме. Той толкова много плака, че се изплаших за него - очите му не се виждаха, лицето му беше подуто и зачервено.
Нещата ставаха все по-лоши и отчайващи. Мъжът на майка ми, дори не искам да му произнасям името, я затвори на село да му гледа добитъка, да му пере и чисти. А ние загубихме мама. Много рядко успяваше скришом да се измъкне и да дойде да ни види. Все обещаваше, че ще ни заведе на море в Бургас, където живееше нейна първа братовчедка, но никога не можа да избяга от него за повече от 2 часа. Брат ми го понесе много тежко. Започна да взима наркотици. Няколко пъти викахме "Бърза помощ", защото буквално умираше. Накрая изчезна и никой не знае къде е. Надявам се, че е в някоя комуна за наркомани в Испания, но тъй или иначе вече нямам и брат.
Пораснах, омъжих се, но още имам нужда от майка си. И продължавам да мразя този отвратителен дядка, който ми я отне и разруши докрай семейството ни. Ако не беше той, може би и с брат ми нямаше да се случи това. Понякога мъжът ми ме пита защо съм така тъжна, защо рядко се смея, защо не мога да се забавлявам. Как да му кажа, че омразата разяжда вътрешностите ми като бавно действаща отрова.
Когато за последен път видях мама, се ужасих какво е направил оня шопар с нея - беше изтощена, оглупяла, погрозняла и безчувствена. Това не е моята мила и красива майчица, която вечер ми свиреше на пиано или ми четеше приказките на Хофман, за да заспя. Мразя го, мразя го, мразя го! Знам, че Господ чува молбите на децата, но дано не е твърде късно. (За конкурса "Омраза разяжда душата ми")
В. от Велико Търново
 |
 |
 |
Албена Михова
|
Митьо Крика
|
Славена
|
Мишо Шамара
|
