Израснах съм в дом за изоставени деца. Когато навърших 18 години, държавата ми отпусна общинско жилище. Намерих си работа, срещах се с приятели, живеех като всички нормални хора.

Когато със съпруга ми се оженихме, той каза, че иска да имаме голямо семейство. Знаех, че е с патриархални разбирания, затова се съгласих. Аз също много обичам деца, харесва ми да съм домакиня, да готвя, чистя и посрещам гости.

Преди години Светла беше моя колежка. Кротка, добра, изпълнителна, никога не навлизаше в конфликти с екипа. Ако се налагаше да работим до късно, тя осигуряваше храна и напитки за всички.

Винаги, когато мъжът ми е в лошо настроение или нещо не върви добре в работата му, той излива гнева си върху мен и дъщеря ми Яна. Всичките му обвинения се свеждат до едно: "Храня ви, обличам ви, грижа се за вас, а вие висите на врата ми, паразити, безделници и т.н."

Ето че дойде и моят ред да споделя историята си с читателите на най-народния вестник. Казвам се Славея, на 29 години, омъжена, с две деца. Доскоро се радвах на семейно щастие и любов, но от известно време чувството за безметежност изчезна.