Моята майка не ме обича. За първи път почувствах това, когато се роди по-малката ми сестра Сузи. След изписването й от родилния дом, родителите ми тържествено я доведоха в детската стая, сложиха я на леглото ми и заявиха:" Ана, сега сестра ти ще спи тук, а ти на дивана."

Никой не очакваше, че петгодишният ми син ще се сближи с възрастния ни съсед. Една лятна сутрин, докато със съпруга ми пиехме кафе, синът ми Емил се промъкнал през оградата и тайно влязъл в съседния двор.

С Кати се запознах на един семинар, свързан с общ проект. Когато я видях за пръв път, бях изумен от позитивното й отношение. Тя беше толкова усмихната и весела, че на момента се влюбих в нея.

Бях едва на 10 години, когато баща ми започна да пие и употребява наркотици. Пораствайки, ежедневно наблюдавах как руши и унищожава всичко покрай себе си, създавайки все повече проблеми на семейството ни.

Днес пред вас, читателите на „Лична драма“, искам да се изповядам - най-страшната изповед, която някога съм правил. Не търся прошка, нито дори съчувствие, защото знам, че човек като мен не заслужава нищо от това.

Казват, че преди да се родим, орисници вече са предрекли съдбата ни. В първата половина от живота ми ме надариха с всичко, за което човек може само да мечтае. След това ми го отнеха. Преди бях щастлив, търсен и уважаван, сега съм самотен, болен и депресиран. Имах късмет да се родя в заможно семейство и докато стана на 25, получавах много, без да давам. Родителите ми ме изучиха, помогнаха ми да започна добре платена работа, купиха ми кола и жилище. Когато се влюбих в Моника и я поисках за своя съпруга, те вдигнаха богата сватба. Казано накратко – имах живот мечта.