Преди двадесет и две години баба ми каза, че проклятие тегне върху жените в нашия род. Мрачните й прогнози за бъдещето ме направиха недоверчива. Сега разбирам, че думите на баба Рада са били старчески брътвеж, но тогава сляпо й повярвах. Спомням си я с черната забрадка на главата й, с която от дълги години жалеше съпруга си, макар да не знаеше жив ли е, или мъртъв. Дядо ми я изоставил на младини с малко дете на ръце. Заминал да работи в чужбина и по-късно там се оженил за друга жена. Обикновена история за банална изневяра. Случвала се е на много майки и съпруги.

Отдавна съм жена на години, но все още ме боли, когато си спомня, че в детството си никога не съм празнувала рождените си дни. А така мечтаех някой от родителите ми да се сети, че и мен ме има на този свят!

Стоях пред къщата на баба и с мрачен поглед оглеждах запустелия двор. В този дом е родена майка ми, тук пораснах и аз. Покрият с храсти дувар, плевелите и изсъхналите дръвчета, ми напомнят какво зло могат да бъдат парите.

Беше необичайно топъл ден за март. Снегът се топеше, оставяйки малки локви. Винаги съм обичала хубавото време и да се разхождам. И сега можех да се радвам на красотата на настъпващата пролет, ако не беше една неприятна и досадна подробност - трябваше да погреба съпруга си. Въздъхнах с отегчение, затворих прозореца, погледнах се в огледалото, за да се уверя, че изглеждам достатъчно опечалена, и решително се насочих към широката дневна, където в бял ковчег лежеше Крис - моят съпруг.

В Свидетелите на Йехова попаднах от отчаяние. Така се случи, че съпругата ми се отчужди от мен, къщата ми изгоря - с една дума нещастията буквално ме връхлитаха отвсякъде.