Родителите ми са заедно от двадесет години. Цели двадесет години наблюдавах любовта им отблизо. Спомням си как се прегръщаха и целуваха, а въздухът наоколо искреше нажежен.

Родена съм в малко градче в Северозападна България. Там израснах и живях до 32-та си годишнина. В един момент осъзнах, че искам да се измъкна от това затънтено място и да се преместя в големия град.

Аз съм на 60 години и живея сама, тъй като съпругът ми почина преди време. Сега съм вдовица. Имам две красиви и интелигентни деца, които ми подариха внуци.

Тази история се случи преди няколко години. Беше красива пролетна сутрин. Докато съпругът ми Людмил пиеше кафе и задълбочено четеше вестника, аз почиствах къщата.

Миналото лято с приятели отседнахме в китно селце в Родопите. От пръв поглед се влюбих в това място, където времето беше спряло. Всяка сутрин, докато компанията още спеше, излизах да се разходя навън. С часове скитах по хълмовете, които, за да ми покажат своето безсмъртие, величествено се сливаха с хоризонта. Обичах тези моменти на самота. Имах много въпроси, чиито отговори не намирах, а сред природата можех да се докосна до душата си.
Веднъж не забелязах мрачните облаци. Внезапно от небето рукна дъжд и за секунди ме измокри до кости. Стоях на поляната и се чудех къде да се подслоня. Заслепена от пороя, вървях напосоки, когато изведнъж се озовах пред малък параклис. Пред него имаше дървена беседка с огнище и чешма.
Благодарих на Бог, че ме приюти от бурята. Час по-късно, когато дъждът спря, си тръгнах, но си обещах, че пак ще се върна.