До ден днешен си спомням този съвет на покойната ми баба. Тя беше мъдра жена, познаваше хората и коварните им игри.
Още щом се омъжих за Благо, няколко дни след сватбата баба ме повика. Искаше да ми завещае две неща: златния пендар, подарен от свекърва й преди много години, и съвет, който тогава не оцених: "Запомни, моето момиче - каза тя, - ако искаш да съхраниш брака си, не допускай никоя жена, особено самотна приятелка, твърде близо до теб." Но по онова време, прекалено влюбена и вятърничава, си помислих, че нямам нужда от нейните остарели съвети. А и кой нормален човек живее без приятели?

Чувала съм, че младите жени си избират съпрузи, които да прилича на бащите им. А аз търсех точно обратното. Баща ми беше висок, слаб, тъмнокос, с мургав тен през зимата и лятото.

Казвам се Ирина и днес искам да споделя откровено с вас, какво е от най-ранно детство да бъдеш жертва на тиранин.

За да произнесеш такива думи, още повече да ги напишеш, трябва наистина да си много смел

Знаете ли какво е да живееш със спомена как са ти откъснали детето от майчината гръд и са го отвели неизвестно къде? Знаете ли какво е най-близкият ти човек да те принуди да се откажеш от рожбата си?