"Няколко месеца по-късно пристъпих към следващата крачка в добре обмисления си план. С Радина имахме сходен почерк, затова уж от нейно име написах писмо на Ангел, в което му казвах да ме забрави, защото съм се омъжила и съм много щастлива със съпруга си.

Тази история ми я разказа стара жена, пациентка на хосписа ни. Отдавна ми правеше впечатление, че никой не я посещава. Веднъж видях, че се разхожда сама в градината и реших да я заговоря.

Не съди хората, ако не знаеш какво са преживели. Аз съм млад мъж, който има всичко - работа, любима съпруга, бебе и прекрасен дом. Богат бизнесмен съм, притежавам скъпа кола, нося модерни дрехи и часовници.

Преди година заминах при дъщеря си, която живее в чужбина. Наскоро Катя беше родила и нямаше кой да й помага с бебето. Там останах няколко месеца. Докато аз наглеждах домакинството и внучката, Катя ръководеше бизнеса на съпруга си.

Преди да се случи това, което ви разказвам, работех в чужбина. Днес - на един обект, утре - на друг, и докато се усетя, станах на 40. Вярно, събрах някой лев повече, направих ремонт на къщата, купих си нови мебели и кола, но всичко си има цена. На младини основната ми цел беше печалбарството, а то понякога е като комара – завладява те до такава степен, че не мислиш за нищо друго, освен как да спечелиш повече. Годините неусетно се изнизаха, започнах да усещам лека умора, хъсът ми за работа се изчерпа и се върнах в родния град. Щом застанах на прага на бащината къща, изпитах задоволство, че със собствени сили съм успял да я направя като палат. Ех, да бяха живи родителите ми, да ме посрещнат, да ме потупа баща ми по рамото и да каже: "Справи се добре, сине!" Погледнах некролозите им и мълчаливо затворих вратата зад себе си.